03.01.2019
Книгата „Варна. Архитектура и строителство (1944–1990)“, изд.“ФИЛ“ Варна, 2018 е едно забележително издание, с очевиден историографски принос, което прави чест както на авторите Нягол Петков и Георги Кацарски, така и на издателя Георги Филипов. То утвърждава арх. Нягол Петков, един от именитите варненски архитекти, и като изследовател на архитектурните и градоустройствени процеси в нашия град от 1944 до 1990 година. Това е т. нар. социалистически период, несъмнено много дълъг и сложен период, който започва с прехода от една обществено-политическа система към друга и завършва с нейния край или по-точно, със следващия преход към демократично обществено устройство, времето, в което живеем сега. Историята следва своя ход и от позицията на днешния ден ние имаме шанса да се върнем към това недалечно минало, да го огледаме от всички страни, да вземем от него същественото и да продължим нататък. Миналото като постамент, върху който стъпва настоящето, е неоспорим закон за общественото и човешкото движение напред.
Първата стъпка в този сложен процес на осмисляне на миналото е събирането и подреждането на фактите в хронологическата им последователност. Летописът. Точно това са направили авторите на тази книга. Един пространен летопис на архитектурните и строителни идеи и реализации 1944 – 1990. Със съзнание за високата гражданска отговорност, която носят, те подхождат към събитията, датите и имената, които документират случилото се. Достоверността, вниманието към детайла и безпристрастността са важни качества на тази книга. Към тях трябва да се добавят логичната и ясна структура на съдържанието, което създава прегледност в обемната и сложна материя. Следващо достойнство е богатият архивен снимков материал, който адекватно онагледява описваните събития и прави четивото достъпно, освен за професионалисти, и за един по-широк кръг от читатели.
Моят респект към арх. Нягол Петков - очевидец и участник в архитектурния живот на Варна, както и към неговата дъщеря, арх. Венета Стоянова, която довежда до успешен край дългогодишната събирателска и изследователска дейност на своя баща. Огромна е заслугата на краеведа Георги Кацарски, който от известен в миналото волейболист, си създаде име на добросъвестен хронист и краевед. След първата си книга за волейбола, той посвети цялото си време на архитектурното минало на Варна, за което написа няколко книги. Възхищавам се на този пословично трудолюбив и всеотдаен човек, който не се уморяваше да рови в архивите, да търси различни източници, да сравнява изворите, да отсява и изважда от забрава важните за нашето общество исторически знаци. Краеведството за него беше мисия. И аз си мисля, че той, както и арх. Нягол Петков, щяха да бъдат доволни от тази книга, от крайния резултат на този сериозен труд, зад който стоят много институции и хора, обществени и лични архиви, професионалните организации на САБ и КАБ, консултанти и съмишленици, спонсори.
В цифри стореното от тях изглежда така: 128 страници и 338 фотоса, 157 биографии и 784 имена на архитекти, строителни инженери и технически ръководители, пряко ангажирани с проектирането и строителството през разглеждания период. Богатата библиография и информационните източници, посочени в края на книгата, също доказват високата стойност и приносния характер на „Варна. Архитектура и строителство 1944 – 1990“.
Наред с информацията и начина на нейната употреба, полиграфията, дизайнът, хартията, печатът и шрифтът са другите съществени характеристики за една книга, която уважава себе си. Още повече, че тук тя си поставя целта да служи не на конюнктурата на деня, а на историческата истина и на бъдещите поколения. Издателството на Георги Филипов е безупречно в това отношение. За пореден път то демонстрира как единомислието вътре в екипа и съвпадението между намерение и реализация водят закономерно до желания резултат. Неслучайно много от книгите на „ФИЛ“ могат да се намерят в Библиотеката на Сената във Вашингтон и са отличени със сребърни и златни медали от Международни филателни изложения в клас "Литература".
И така, „Варна. Архитектура и строителство 1944 – 1990“, разглежда развитието на строителството и архитектурата по времето на социализма като следствие не от механизмите на свободния пазар, а от плановата икономика и регулаторните функции на държавата и нейната единствена партия. В този смисъл изданието надлежно проследява промените в планирането, проектирането и строителството във Варна, региона на Девня и курортните комплекси „Дружба“ и „Златни пясъци“.
От особено значение е 1959 година, когато с административната реформа Варна придобива статут на окръжен град и това дава решителен тласък за израстването на града, не само като административен, но и като стопански, културен и туристически център. Правят се сериозни опити за разрешаване на жилищната криза, настъпила с демографските промени и движението от селото към града. Статистиката сочи, че от 1944 до 1980 година населението на Варна нараства близо 4 пъти. За да бъдат удовлетворени жилищните нужди се извършва разгърнато жил. строителство, в което се използват технологиите: монолитно, пакетно повдигащи плочи, пълзящ кофраж и едропанелна система. Т. нар. Варненска номенклатура, разработена върху съветското едропанелно строителство, придобива известност и се прилага и в други окръзи.
Важна тук е годината 1966, когато се провежда Международен конкурс за Нов градоустройствен план на Варна, в който участват 65 проекта от Европа, Азия и Америка. Три първи премии са присъдени на колективите от Чехословакия, ГДР и на българския екип на изтъкнатия наш архитект Георги Ганев, като проектирането се възлага именно на българския екип и архитектите Константин Бойчев, Димитър Липов и Георги Ганев. Този Общ градоустройствен план, приет през 1971 година, посочва стратегическите приоритети в градоустройствената концепция за развитието на града: промишленост, корабостроене, машиностроенете и металообработване, също текстилна и хранително-вкусова промишленост, туризъм.
Предвижда се товарната дейност да се изнесе от пътническата гара в западната промишлена зона и да се засилят функциите на Морска гара като пътническа. Още тогава е заложена идеята за обособяването на Пешеходна зона по бул. „Ленин“, сега „Княз Борис Първи“. Арх. Варужан Маноян изработва окончателния проект за преустройство на площад „Независимост“ (1976) и покриването му с фигурална настилка от врачански масивни плочи и гранит, изграден е нов фонтан, автомобилният поток е прекъснат.
Резултат от национализацията са текстилната фабрика „Христо Ботев“ на мястото на предишната „Цар Борис“ и Корабостроителният завод „Г. Димитров“, в който се обединяват национализираното Корабно дружество „Черно море“ и Акционерното дружество „Кораловаг“. По същата процедура кино „Ранков“ става кино „Република“, а кино „Роял“ - кино „Димитър Благоев“. Всяка епоха върви със своите имена.
От книгата научаваме още, че предложението за Студентски град, в близост до ТВ кула, се отхвърля. Без възлагане приключва и Националният конкурс за нова сграда на операта и голяма концертна зала (1972) в района пред Градската художествена галерия. Затова пък се създават Институтът по корабостроене (1962) и Институтът по корабна хидродинамика (1977), които имат подчертан принос за повишаване нивото на производство.
В средата на разглеждания период започва изграждането на Южната, Западната и Северната промишлена зона. Появяват се редица впечатляващи сгради за нуждите на промишлеността, битовите услуги и търговията, културата, здравеопазването, туризма, сред тях Образцов дом, Мебелна палата „Лазур“, предприятие „Електрон“ и т.н. Морската гара (1968) и Аерогарата (1972) проектира арх. Любен Попдонев. С централния подлез на арх. Емил Пасков и инж. Вутьо Катев (1969) се постига безконфликтна транспортна зона в центъра на града. Започва мащабното строителство за Девненския промишлен комплекс, хим. комбинат „Карл Маркс“ е открит през 1971.
Варненска емблема от онова време е Аспаруховият мост (1976), с гл. проектант инж. Борис Стамов. Заедно с моста естакада е прокопан вторият канал море-езеро; влиза в експлоатация и Фериботният комплекс Варна – Иличовск (1978).
Първа премия в Националния конкурс за жилищния комплекс „Чайка“ (1962) е присъдена на арх. Варужан Маноян, в колектив с архитектите Константин Бойчев, Юлия Ангелова, Бистра Маркова. Един от добрите примери за съчетаване на монолитно с панелно строителство сред зелена среда, жилищният комплекс „Чайка“ се открива през 1972 година, когато във Варна се провежда Международният конгрес на архитектите.
Дворецът на културата и спорта (1968) с неговия елегантен покрив във формата на хиперболичен параболоид е венец в творчеството на арх. Стефан Колчев с колектив, безспорно една от най-красивите варненски сгради. Само след няколко години арх. Колчев ще изгради подобен Дом на изкуствата в Лагос, но 4 пъти по-голям, донесъл му след националната и световна слава. Арх. Стефан Колчев в автор и на сегашната сграда на Община Варна, първоначално замислена като Партиен дом (1981).
Арх. Косьо Христов, един друг заслужил варненски архитект, проектира х. „Черно море“ (1965), но тъй като заминава на работа в Тунис за няколко години, строежът е довършен от друг архитект с много по-висока етажност от предвидената. Носил дълго в себе си идеята за Фестивален и конгресен център, арх. Косьо Христов разработва мащабен проект до входа на Морската градина, с голяма концертна зала с орган, прилежащи зали, хотелска част, подземни подходи и органично вписване в околната паркова среда, който по финансови причини, не се реализира в цялостен вид. Но така или иначе Варна получава през 1986 година поредния си архитектурен символ – Фестивалния и конгресен център.
Арх. Косьо Христов адаптира по великолепен начин бившата протестантска църква „Д-р Лонг“ на ул. „Драгоман“ към проекта за новата сграда на Кукления театър.
Варненската архитектура е немислима и без арх. Камен Горанов, който има изключителни заслуги за съхраняване на архитектурното наследство. Негово дело са преустройството на зала „Варненска комуна“ в Сцена Филиал на Варненския драматичен театър (1965); преустройството на стар хан в Дом на художника на ул „Козлодуй“, преустройствто на къщата на търговеца Зейнет бей в Дом на архитекта (1972). Арх. Камен Горанов е автор и на Астрономическата обсерватория „Николай Коперник“ с Махалото на Фуко, пред нея със скулптурата на Коперник от Любомир Далчев. С името на арх. Камен Горанов свързваме Музеят на Възраждането, Музеят на медицината, Етнографският музей и т.н.
Синът на арх. Камен Горанов, арх. Огнян Каменов, на свой ред се включва в архитектурния живот на Варна, като работи по преустройството на бившата Девическа гимназия в Археологически музей (1983) и адаптацията на бившата Мъжка гимназия за нуждите на Градска художествена галерия (1989).
Книгата на арх. Нягол Петков и Георги Казарски недвусмислено посочва Камен Горанов, Варужан Маноян, Константин Бойчев, Косьо Христов, Марин Маринов като най-добрите, знакови за Варна архитекти. И всички те са възпитаници на първия и последен архитектурен випуск на Държавния университет “Кирил Славянобългарски“ във Варна. Ако градската управа беше съумяла да запази този университет, това сигурно щеше да се отрази още по-благотворно върху архитектурната визия на града.
„Варна. Архитектура и строителство (1944–1990)“ изобилства с още много интересни и любопитни документи, включително за курортните комплекси „Дружба“, сега „Св. Св. Константин и Елена, и „Златни пясъци“, както и за още много други обекти, които оформят съвременния облик на Варна.
В поредицата от издания, които се появиха по темата през последните години, „Варна. Архитектура и строителство (1944–1990)“, изд. „ФИЛ“, 2018 определено се откроява като най-пространното и професионално поднесено свидетелство за даденото историческо време. Един сериозен летопис, от който може да се съди за развитието на архитектурата и строителството не само във Варна, но и в цялата страна.
Автор: Виолета Тончева
„Варна. Архитектура и строителство (1944–1990)“, изд. „ФИЛ“, 2018. Автори са арх. Нягол Петров и Георги Кацарски, отговорен редактор арх. Венета Стоянова, редактор доц. д-р Соня Алексиева, графичен дизайн и предпечатна подготовка Мария Калчева, коректор Габриела Каменова, фотограф Росен Донев. Главен консултант на изданието е инж. Христо Филипов – дългогодишен главен инженер на СД „Благоустройствени строежи“ и директор на БКС „Варненска комуна“, както и главен инженер на Община Варна през периода 1988–1990 г. Консултанти на различни етапи и раздели са ветераните: инж. Любомир Попов, инж. Иван Величков, инж. Цветана Африканова, инж. Никола Ботев, полк. Иван Курбанов, инж. Ячо Яков, както и арх. Димитър Стефанов. Рецензент е доц. д-р арх. Станчо Веков.
Виолета Тончева представи най-новата книга на изд. „ФИЛ“ на 17.12. 2018 г. в зала Пресцентър на Фестивалния и конгресен център Варна.